Страх ме е.
Че лицето ми се е показвало по медиите и много снимки в интернет.
Че са ме запомнили.
Че могат да ми направят нещо. Просто все още не съм им на дневен ред.
Купих си спрей. В началото го носех всеки ден и когато слизах от автобуса по тъмно, веднага го изваждах и си го носех прикрит от ръкава. През целия път от спирката до вкъщи се чудех с кой пръст ще е по-ефективно да го натисна – палец или показалец, дали няма да опръска и мен, дали ще свърши работа. Ослушвах се, оглеждах се. Мъчителни седем минути.
Страх ме е, че мои приятели също ги е страх.
Че мислят с какво оръжие да се сдобият – нещо електрошоково или направо пистолет, преглеждат цените на боксовете. Ходят с тъмни очила и шапки.
Не искам да усетя удари от бухалки, не искам бутилки бъдат разбити в главата ми, не искам да ме шият и кърпят и да установяват колко сътресения и кръвоизливи имам. Не искам да ме изнасилят, за да ми покажат какво е „истински мъж" и колко пропускам. Не искам на приятелите ми да се случи подобно нещо.
Не искам всеки път като ходя за ръка с друго момиче да се притеснявам ще ни види ли някой, който не трябва и ще си oтнесем ли боя най-накрая.
Сестра ми твърди, че хомофобията е само в главата ми. И че нищо не ми пречи да си живея спокоен живот с друга жена.
Сестра ми обаче не се информира за нападенията, които се извършват. Не знае за тези, които не се докладват. Не вижда глупостите по вестниците. Не чува изказванията на „представителите на народа". Не знае, че едното съжителство с жена няма да ми даде привилегиите, които има една женена двойка. Не знае, че онзи ден на спирката едно момче до мен с бръсната глава вдигна дясна ръка като нацистки поздрав. Посред бял ден. Той не се страхува да го прави по светло и пред други хора, а аз вървях с един безполезен лютив спрей от пет лева сама през нощта, очаквайки всеки момент нещо да се случи. На спирката никой не реагира. Или не го видяха. Или не знаеха какво прави. Или не им пукаше. Казах му „изрод", не знам дали ме чу. Вероятно не, щом не ме наплю или удари.
Ето дефиниция за ненормалност. Това е ненормално.
Че са ме виждали по медиите.
Че се разхождам за ръка с друго момиче.
Че ще отида и на тазгодишния прайд.
Отивам, защото не ме е страх.
